Барак Обама
(1961-)
Барак Обама - снимка Уикипедия
Барак Обама (Barack Hussein Obama) е 44-ят президент на Съединените щати и е първият афро-американец, който заема този пост. Неговата кандидатура е издигната от Демократическата партия и след като печели изборите, встъпва в длъжност на 20 януари 2009 година.
Барак Хюсеин Обама-младши е роден на 4 август 1961 година в Хонолулу, столицата на Хаваите. Неговите родители се запознават като студенти по време на следването си в университета в Хавай. Баща му, Барак Хюсеин Обама-старши, произхожда от Кения. Израства според традициите на исляма, но впоследствие става атеист. Учи в САЩ, където получава магистърска степен по икономика. Майка му, Стенли Ан Дънам, е американка, израснала в Канзас. Нейното семейство се установява в Хонолулу, където тя се записва да учи антропология. Тя е християнка, но по-късно става агностичка. Когато Барак е все още дете, баща му получава стипендия, за да продължи обучението си в Харвардския университет, но семейството му не може да го придружи, тъй като стипендията не е достатъчна за издръжката му. Когато Барак е на две години, Обама-старши заема длъжност в правителството на Кения. Родителите му се първоначално се разделят, а през 1964 се развеждат. След развода двамата създават нови семейства. Обама-старши успява да види сина си само още веднъж (1972) преди да загине при автомобилна катастрофа през 1982 година.
Когато Барак Обама е на шест години, Ан Дънам се омъжва повторно, отново за чуждестранен студент, този път от Индонезия. От брака й с Лоло Соеторо се ражда една дъщеря, Мая. Семейството се премества в Индонезия. В продължение на четири години Барак посещава училище в Джакарта, където се запознава с основите на исляма и на християнството. След това се връща в Хаваите и живее с родителите на майка си. Неговата майка идва за няколко години, след което тя отново се връща в Индонезия, за да завърши докторската си дисертация. Умира от рак през 1995.
През 1979 Барак Обама завършва привилегированото частно училище Пинаху в Хонолулу, което се слави със своите възпитаници – известни актьори и спортисти. В училището Обама има невероятна страст към баскетбола. През 1979 година отборът на училището печели държавното първенство. В своите мемоари, публикувани през 1995 година, Обама описва детството си и признава като ниско морално, че в гимназията е имало период, когато е пушил марихуана и е употребявал кокаин и алкохол, поради което успехът му рязко се е понижил.
След гимназията Барак Обама постъпва в Оксидент Колидж в Лос Анджелис, а две години по-късно се прехвърля в Колумбийския университет. Той чете много и проявява интерес към произведенията на Шекспир, Ницше, Тони Морисън и други. Завършва следването си през 1983 година, като завършва политология и се специализира в международни отношения. С получената бакалавърска степен той започва да работи в големи международни корпорации и като редактор и финансов анализатор в отдел финансова информация. Това е първата му работа след колежа и той остава на тази длъжност в продължение на една година. Няколко години е редактор на Business International. Две години по-късно се установява в Чикаго. Работи като социален организатор за една църковна група, занимаваща се с благотворителност. Ръководи развитието на местната църковна структура и помага на хората в неравностойно положение, които живеят в бедните квартали на града. Този опит му помага да разбере, че за подобряване на живота на хората са необходими промени в законодателството и в политиката. През този период става протестант.
През 1987 година Барак Обама кандидатства в няколко университета. На следващата година е приет в юридическия факултет на Харвардския университет. През 1990 става първият чернокож президент и главен редактор на университското издание Harvard Law Review. Това се превръща в събитие и привлича вниманието на пресата. „Ню Йорк Таймс пише“, че той става първият чернокож президент на Харвардския клуб на юристите през цялата негова 104-годишна история. През летните месеци работи в правни кантори. Завършва университета с пълно отличие и вместо да стане асистент на съдията Абнер Миква се завръща в Чикаго. Започва да се занимава с юридическа практика, като се занимава предимно с граждански каузи и защитава жертвите на различни форми на дискриминация. През1989 година той се запознава с Мишел Робинсън, която е негов сътрудник в правната кантора Sidley Austin. На 3 октомври 1992 година двамата сключват граждански брак. Раждат им се две дъщери — Малия (1998) и Саша (2001). В официалната биография се казва, че Обама и съпругата му са енориаши на една от християнските църкви в Чикаго (Trinity United Church of Christ). Мишел има силно влияние в местната Демократическа партия и е близка с кмета на Чикаго Ричард Дейли. Именно тя задвижва политическата кариера а своя съпруг.
Барак Обама взема активно участие в дейността на Демократическата партия. През 1992 година преподава конституционно право в Университета в Чикаго. Работи върху проблемите на избирателното право в малка юридическа фирма. Обама получава известност като либерал противник на създаването на NAFTA – Северноамериканската зона за свободна търговия (North American Free Trade Area), борец срещу расовата дискриминация, привърженик на системата за всеобщото здравно осигуряване.
През 1993-2004 година Барак Обамазапочва да преподава курс по конституционно право в юридическия факултет на Университета в Чикаго. През 1995 г. пише и публикува първата си книга, мемоарите “Баща ми и аз”, която му носи голяма популярност. През следващата година той печели изборите за Сената в Илинойс. По-късно, когато се прави политически обзор на работата на сенатора, в статия за “Вашингтон пост” ще се отбележи умението на Обама да обедини демократичните и републикански противници в съвместна работа.
Политическата кариера на Обама започва в Сената на Илинойс, където той представя Демократическата партия в продължение на осем години (1997-2004). През 2000 година Обама кандидатства за Камарата на представителите, но губи на първичните избори. Те са спечелени от конгресмена Боби Ръш, бивш участник в движението “черните пантери”. В сената Обама е работи в сътрудничество както с демократите, така и с републиканците – представители на двете партии работят заедно по държавни програми за подпомагане на семействата с ниски доходи чрез намаляване на данъците. Обама действа активно за предучилищното образование. Подкрепя мерките за засилване на контрола върху работата на разследващите органи. През 2002 година осъжда плана на администрацията на Буш планира за нахлуване в Ирак.
През 2004 година Барак Обама се кандидатира за Сената. В първичните избори успява да спечели убедителна победа над шест опоненти. Шансовете му за успех се засилват след като републиканският му опонент Джак Райън е принуден да оттегли кандидатурата си поради скандални обвинения във връзка с бракоразводния му процес. На 29 юли по време на предизборната кампания Обама излиза с реч, която се излъчва и по телевизията и му носи голям успех. Кандидат-сенаторът призова за връщане към корените на американското общество и за превръщането на Съединените щати отново в страна на неограничените възможности, което илюстрира със собствената си биография и биографията на своя баща. В изборите за Сената на 2 ноември 2004 Обама печели с голямо мнозинство (70%) срещу републиканеца Алън Кийс. Встъпва в длъжност на 4 януари 2005 и става единственият цветнокож сенатор по това време и петият сенатор афро-американец в историята на САЩ. Обама членува в няколко комисии – по проблемите на околната среда и благоустройството, по делата на ветераните и по международните отношения.
В Сената Обама гласува в съответствие с либералната линия на Демократическата партия. По редица въпроси обаче работи в сътрудничество с републиканците, по-специално в работата по законодателството относно прозрачността на дейността на правителството. Заедно с известния републикански сенатор Ричард Лугар Обама посещава Русия във връзка със сътрудничеството в областта на неразпространението на оръжия за масово унищожение. Отделя особено внимание на идеята за развитие на алтернативни енергийни източници.
Барак Обама успява необичайно бързо да спечели симпатията на пресата и става една от най-забележителните личности във Вашингтон. През есента на 2006 година наблюдателите вече считат за напълно възможно номинирането му в предстоящите президентски избори. В началото на следващата година Обама се оказва нс второ място в списъка с фаворитите на Демократическата партия (след сенатора Хилъри Клинтън). През януари 2007 Обама е изправен пред скандални обвинения. Пресата започва да се разпространява информация, според която по време на живота си в Индонезия той е учил в ислямско училище медресе , където проповядвали представители на радикални мюсюлмански секти. Обвинения са опровергани, но оказват значително негативно въздействие върху неговия имидж.
На 10 февруари 2007 по време на митинг в Спрингфийлд, Илинойс, Обама обявява влизането си в президентската надпревара като представител на Демократическата партия. В случай на победа той обещава да изтегли американските войски от Ирак до март 2009 година. Наред с иракската кампания, той критикува администрацията на Буш и за недостатъчния напредък в борбата срещу зависимостта на доставките на нефт и недостатъчния успех в развитието на образователната система. Скоро след това, на 13 февруари, на друг митинг в Айова, Обама прави компрометиращо изказване. Критикувайки политиката на Буш в Ирак, той каза, че американските военни, загинали в Ирак, са изгубили живота си напразно и трябваше да се извини и да обясни многократно, че не е успял да изрази своята мисъл правилно. Позицията на Обама в отношенията с Ирак и плановете му за изтегляне на войските са посрещнати критично от Буш и от неговите поддръжници не само в Съединените щати, но и в чужбина. Мнозина от големите поддръжници на Обама организират кампании за събиране на дарения с цел подпомагане на неговата предизборна кампания. Съществува мнение, че неговият противник, също от Демократическата партия, Хилъри Клинтън е доста спорна фигура, която в трудно за страната време няма да може да обедини американците.
В една от слабостите на Барак Обама като кандидат се превръща въпроса за принадлежността му към “афро-американците.” Оказва се, че представителите на чернокожото население, включително и най-влиятелните личности сред това малцинство, не бързат да признаят принадлежността на Обама. За разлика от “истинските” американски негри, Обама не е потомък на роби, докарани на американския континент от Западна Африка. Освен това за разлика от повечето афро-американски политици сенаторът не е участвал в борбата за правата на чернокожите. Ситуацията се изостря когато в началото на март 2007 пресата съобщава, че семейството му по майчина линия е притежавало роби.
Спечелва срещу Хилъри Клинтън и избира да се кандидатира със сенатора Джо Байдън за вицепрезидент. След като отпада от фаворитите Хилъри Клинтън дава подкрепата си на Обама срещу републиканеца Джон Маккейн. На 4 ноември 2008 спечелва президентските избори и е избран за 44-ят президент на Съединените американски щати. На 20 януари 2009 той полага клетва пред председателя на Върховния съд Джон Робъртс и официално встъпва в длъжност. Барак Обама е първият президент на САЩ с афро-американски произход.
Барак Обама е автор на две книги. През 1995 година публикува мемоарите си “Баща ми и аз”, а през 2006 излиза “Дързостта на надеждата”. Същата година аудиоверсията на първата книга е удостоена с Грами. И двете книги на Обама стават бестселъри. През 2009 той е избран за Нобелов лауреат за мир.